автор: Trepach

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.
Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.
Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?
Нямам смисъл!? Няма смисъл…

Не си поканен във дом, в който живееш.
Душата ти стене. Но на никой не липсваш.
Какво ти остава? Да се бориш с оградите?
Няма смисъл?. Няма смисъл..

Не си поканен в сърце, което обичаш.
Душата ти тлее. Но на кой ли му липсваш?
Какво ти остава? Да погълнеш отровите?
Има ли смисъл? Има ли смисъл?..