автор: apostola

Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред треви и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава...
Тя това ли заслужава?

Днес по плочник зеленясъл
стигам прага буренясъл.
Стъпвам тихо и на тръпки...
Помни ли тя мойте стъпки?

Тази стара, стара къща
на вратата ме прегръща.
По челото ме целува.
В дълги нощи ме сънува.

Ето! Аз сега се връщам
и със поглед я прегръщам.
Пак на прага й пристъпвам,
сякаш в миналото стъпвам.
И забравената къща
във душата ми се връща!