Лаят на съседското куче посрещна младия българин пред високия бял дувар на къщата. С меките си лъчи следобедното октомврийско слънце успиваше като греяна ракия погледа на седналите до кръчмата мъже. Младежът се шмугна между високите стени на къщите в българската махала и пое в обратна посока към турската.
След пет минути на пътя му се зададе млад циганин с въдица в едната ръка и бяла пластмасова кофа в другата. Дланите му бяха оцветени в розово.
- Хайде за риба! - подкани младият циганин.
- Не мога, отивам до Айше за овче мляко. Защо са ти такива ръцете?
- Правих смеска за шаран с ягоди.
- Наслука!
- Благодаря! Не за рибата. За това дето помогна на детето ти благодаря.
- Не се притеснявай. Нали за това са приятелите.
- Да. Е, хайде, другия път като дойдеш пак, звънни.
Двамата се разминаха и поеха в различни посоки. След десетина минути младият българин излезе в източния край на Царевци в посока с. Великденче. Пространството неусетно се отвори и ниви с царевица, пшеница и необятни гори го запълниха. На южния склон на ливадата се издигаше последната къща. За разлика от другите в селото, тук нямаше дувар. Дворът бе насят със зеле и малини. Бяла каракачанка с отрязани уши теглеше синджира, на който беше вързана и бясно лаеше.
- Тук ли сте, стопани? - провикна се младежът.
- Тук, тук - чу се женски глас отвътре. След минута от вратата на едноетажната къща излезе жена на средна възраст. Правата й кестенява коса подчертаваше белотата на приветливото й лице, сега поруменяло от къщната работа, с която се бе захванала.
- Здравей, Айше - обърна се младият мъж към домакинята. - Дошъл съм да взема овчето мляко, за което говорихме вчера.
- Да, да, сядай, сядай.
Жената се разшета - постла покривка на масата, изчезна в къщата и след малко се появи с купа пуканки, шише кòла и панерка с бонбони и бисквити. С нея излезе и мъжът й - средно висок, с прошарен мустак и сива коса.
- Здравей, Хасан, как я караш? - поинтересува се младежът.
- Добре. Щом имаме работа, всичко е наред. Гледаме овцете, продаваме мляко, правим сирене и така - турчинът също седна на масата.
- Много лае кучето. Как го удържаш?
- От мен да знаеш - куче с бой не можеш на нищо да научиш. Само с глад. Дръж го две седмици гладно, пък после и киселец ще яде.
Младият мъж се засмя. Турчинът също се усмихна и каза:
- Гледам те, че си млад. Скоро мома ще си взимаш. От мен да знаеш - жена и кола са на късмет, мъж и куче - както ги научиш.
Въздухът закънтя от смеха на Айше и на младежа. Хасан засука мустак и продължи:
- Помни, че първата година като се ожениш, ще говориш ти. Втората ще говори жена ти. Третата и двамата ще говорите, а съседите ще слушат.
Усмивки отново се разляха по лицата на тримата.
- Дядо ти беше голям ловец. Добри приятели бяхме с него - продължи турчинът. - Всички ги помня от долната махала… Но да не те бавим.
Айше изчезна в мазето и излезе с десет буркана овче кисело мляко, толкова гъсто, че и да се отвореше и обърнеше, бялото злато не изпадаше от стъклената си обвивка. В допълнение жената сложи по един буркан стерилизирано агнешко месо и маджун от дюли, круши и ябълки. Хасан свали парче овча пастърма, окачена на простора да се суши, и я подаде на младежа, който засрамен, отказваше да я вземе.
- Ела, ще ти дам и няколко корена малини - продължи с даровете турчинът. - Не се притеснявай, те са като циганите - където и да ги забучиш, все ще поникнат.
Младият мъж свенливо натовари подаръците и се отправи обратно към селото. Зад него двамата стопани махаха и се смееха на неловката му походка. Слънцето огряваше лицата им и се спускаше кротко над западните склонове.