автор: Rodenavlotos

Не остарявам по законите на времето,
а се окръглям- като пълнолуние.
И като пълната луна съм бременна
с ноктюрни за квартети струнни.

Изплитам се до сетната си бримка
в изделие от брюкселска дантела,
но куката - палач затяга примката
на дните ми от страстната неделя.

Напълвам се в зърната по лозниците,
привижда ми се виното във бъчвите,
но най-усърдните берачи-птиците,
оглозгват сладкия ми плод до пръчка.

Защо човекът все опитва да завърши,
каквото почне- все преследва края му,
докато мравка не го стигне и прекърши.
А мравката... и тя отива в Рая.