автор: LeoBedrosian

Пълна луна.

Среднощен хлад.

Парапетът под краката на Мая е хлъзгав, въпреки, че е сух. Мая стои уверено въху него и гледа. Очите и са спокойни и пълната луна се отразява в ясния ирис. Прави още една крачка. Стъпва сигурно върху хлъзгавия парапет към съседния балкон.

Вятър.

Косата на Мая се развява като благопожелание. Отмята се и луната осветява изящен врат. Строен, предизвикващ желания. Лицето на девойката свети като мраморното лице на древногръцка Венера на лунната светлина.

Мая прави още една спокойна крачка.

Осемнадесет етажа по-долу се нижат светлините на големия град и примамват към блясък и разкош. Но Мая е индеферентна, спокойна и красива. Петнадесетте ѝ години още не са подмамени от фалшивия лукс. Мая е една напъпила девственица, неизлъгана от живота.

Поредната нощна стъпка я доближава до края на парапета и в тоя миг се чува тревожна сирена. Още един окаяник е отишъл отвъд. Да търси щастие. Въпреки силния звук Мая остава спокойна и уверена.

Парапета свършва и на неговия край стои младо момиче с развети коси. Повдига десния си крак за следваща стъпка. Вятъра развява светлата ѝ нощничка с мечета и маймунки, като я увива около непозналите ласка бедра.

Крака ѝ увисва в нищото. Леко се спуска да търси опора докато лявото стъпало се е вкопчило като животинче около края на облия парапет.

Времето спира. Няколко среднощни прилепа замръзват по средата на полета си. Кървавата змия на криволичещия булевард замира. Дори свуците на среднощния град завибрират в един постоянен и подтискащ брум.

Само чифт лазурни криле се спускат от небето. Крилете придържат сияйна фигура с платинена коса и златни доспехи. Михаил каца тихо до Мая и нежно обгръща младото тяло с ефирните си криле. Повдига я внимателно за да не я събуди и я връща в меките ѝ постелки. После отлита и времето възобновява своя предишен ход.

...

- Мая, хайде ставай! Закуската е на масата. Днес е един прекрасен ден, Мая!