Кратко, независимо епизодче с героите от "Паднала от небето"
Лекси се беше наместила на коляното на дядо си и бърбореше весело докато той обезкостяваше парче пуешко. Тя спря погледа на леля си, която седеше от другата й страна и замълча само за миг преди да зададе следващия си въпрос:
- Дядо? Защо на леля Лусия й е толкова голям коремът?
- И по-голям ще стане. Бременна е. Напролет ще си има бебе.
Самюел сложи месото в чинията на детето. То все още гледаше леля си съсредоточено.
- Дядо, а как стават бебетата?
Цялото семейство чу детето. Всички обърнаха глави към него. Разговорът на масата мигновено замря. Самюел не изглеждаше ни най-малко смутен от въпроса на внучката си.
- Искаш да знаеш как стават бебетата? Добре. Ела, ще ти покажа.
Кейра изгледа съпруга си въпросително, а той й намигна.
- И баба също ще дойде с нас, нали?
Самюел свали детето на земята, хвана го за ръка и го поведе по пътечката в градината. Спряха се пред една прясно полята леха.
- Вчера нали садихте лаленца тук с баба? Помниш ли какво направихте? Разкопахте с лопатката, после сложихте луковиците в почвата и поляхте с вода, нали? Сега ще чакаме през пролетта да се покажат и да цъфнат. И с хората е така. Когато искат да си имат свое дете, таткото посява едно малко семенце в коремчето на майката. То расте, ли расте под сърцето й и накрая се превръща в малко бебе.
Самюел намигна на Кейра. Лекси го слушаше съсредоточено.
- И аз ли съм пораснала от семенце, дядо?
- Да. Всички. Майка ти, сестра ти, лелите ти, чичо ти. Аз също.
- А как го посяват?
- Майката има нещо като малка ключалка, а таткото – ключ. Те трябва да паснат заедно, за да се предаде семенцето. Обаче има една тайна. Искаш ли да ти я кажа?
- Да!
- Ела тук, ще ти я прошепна на ушенцето. Нали е тайна! – Самюел отново взе Лекси в скута си и й каза тихичко: - За да се превърне семенцето в бебе, майката и таткото първо трябва много, много да се обичат и да са щастливи заедно.
Самюел целуна жена си по бузата и взе ръката й в своята.
- Бабо, когато порасна и аз ли ще имам бебе в коремчето си?
Кейра се засмя.
- Разбира се! Ще си имаш колкото деца си пожелаеш.