Растат дърветата нагоре
с дълбоки корени в земята.
Корона пускат си отгоре
и вятър в клони се премята.
Така човека си израства
с дълбоки корени в живота.
И тъй с околните се сраства,
че дваж по-лек да е хомота.
И него вятъра го брули
дори от всичките посоки.
Огъва го и пак го жули
по върховете му високи.
А този, който оцелява
огъва се, като тръстика.
На вятъра не позволява
от корена да го изтика.