автор: apostola

Една жена в съня ми влиза
и топли мъжкия ми дом.
Облечена в ефирна риза
ме сгрява, като глътка ром.

А аз по нея се увличам
и пия този елексир.
На мен си вече не приличам
и гледа в мене тя сеир.

Забравям ден и нощ къде съм.
Сърцето вече се напи.
Страхувам се да я калесам,
да си говориме на "ти".

И всяка сутрин ме напуска
дори след първите петли.
А аз оставам на закуска
самичък с дрипави метли.

И в къщата ми става шуто,
че няма в моя дом жена.
И не видяно, и не чуто-
заглеждам нощната луна.