автор: stiphenstrash

Жреците на храма на "Аркус" монотонно пееха своите химни,когато песента секна.Влезе Агрипина,владетелката на Тива и всички й се поклониха раболепно.
-Къде е Аристид?-студено запита тя.
-Долу,в подземието е,моли се!-отвърна един от свещеннослужителите.
-Заведете ме при него!-повиши тон властителката.Главният жрец излезе напред и я покани:
-Следвайте ме,господарке!-И даде знак на слугите да донесат факли.
-Осветете пътя!-заповяда той.
Тръгнаха из дългите коридори на подземието,докато стигнаха до широка зала.Там Аристид бе коленичил и със затворени очи медитираше.
-Оставете ни!-заповяда Агрипина,с надменност,обяснима с високия сан.После студено запита:
-Какво толкова важно имаш да ми казваш,за да ти оказвам подобна чест?
Аристид отвори очи.Без да я удостой с поглед промълви:
-Господарке, ти сама пожела да се изпълняват последните желания на осъдените на смърт достойни граждани.
-Да,така наредих!
-Позволих си да смутя нейно величество,понеже обстоятелствата го налагат.В подземието чака край един чуждоземец,обвинен в шпионаж-достоен мъж с изстънчени обноски,който никога не ни е създавал проблеми.Важи ли вашето разпореждане и за поданика на Галия,който ми довери,че ви познава.
-Заведи ме веднага при наглеца,на който тъмницата вероятно е разбунила мозъка.
В един момент миризмата на мухъл изчезна и въздухът беше учудващо свеж.
Жрецът поведе височайшата дама към влажните килии на смъртниците.Отвори една от тях и освети изпитото,брадясало лице на млад мъж.От съжаление или шокирана от гледката,Агрипина изохка.След това нареди на съпровождащия да я остави замалко насаме със затворника.
-Но,Ваше величество,не мога да ви оставя насаме с опасен престъпник!
-Остави факлата на стойката и изпълни нареждането!
Свещеннослужителят се оттегли,а владетелката на Тива без страх се доближи до страдалеца,прикрил очи от заслепяващата го светлина.
-Каква чест!Самата владетелка е благоволила да посети престъпника,осъден на смърт!-опита се да се пошегува той.
-Галенецо,нима това си ти?-още по учудена възкликна тя.
-Да,аз съм!-отвърна той.При последната ни среща стражите ме заловиха пред покойте ви и бях обвинен,че съм възнамерявал да убия самата владетелка.
-Но,мили!Едва сега разбирам всичко това,както и защо не се появи повече.Каквото и да пожелаеш,ще го изпълня.
-Искам само да уважиш правото ми на последно желание.Нищо друго.Не бих и помислил да те злепоставям с необмислени твои решения.Нима може да се извиня пред съдията,че съм споделял ложето на господарката на Тива.
Агрипина беше най-прочутата красавица в полиса,където се носеха легенди за ненаситната и страст и увлечение към атлетични младежи.Но в същото време елитните се страхуваха от нея.Смятаха,че тя изпива силата на своите любовници,което ги обрича на неминуема смърт.
Необичайната обстановка и обстоятелствата разпалиха женствената същност на изкусителката и тя със заучено сластно движение разкопча златната фибула,която притваряше робата й.Пурпурната тъкан се плъзна по тялото й,което можеше да засенчи дори това на Венера.Тя не се погнуси от окъсаните дрипи,които едва прикриваха телесата на смъртника.Той бе отправил взор към изваените гърди на жената,чиито розови пъпки обичаше да целува.Захапа едната,но Агрипина властно му нареди да остави на нея инициативата.Когато телата им се сляха,тя незабелязано извади кинжала,който обикновенно носеше под робата и с рязко движение го заби почти до дръжката в гърдите на преданния й любовник...
Зловещ,пресмъртен стон сякаш взриви мрачната тишина на подземието и подскочилия от изненада Аристид панически взе да вика стражата,а сам опитом се насочи към килията,проклинайки съдбата,подложила го на такова изпитание.
Въздъхна с облекчение,когато под догарящата факла зърна изпъкналата фигура на владетелката на Тива,невредима.Притичалата охрана освети килията и проснатото на каменния под тяло.
Агрипина не изчака Аристид да запита какво се е случило.Само в движение подхвърли:
-Беше прав,че проявих неблагоразумие да остана насаме с този луд.Спаси ме единствено навика да ходя винаги въоръжена...
Крачеше безмълвна,величествена,излъчваща плашеща съблазън,но в красивото й лице се четеше безсмъртна,несвойствена за нея човешка печал.
Преди да я последва,Аристид отново хвърли поглед върху безжизненото тяло на младия мъж.Бе умрял усмихнат,с широко отворени очи.