автор: AGRESIVE

Тъмно е… Дъждът прелита на пчели.
Роякът се забива по врата ми.
Ще помълча. И ти мълчиш.
Говорят само локвите по пътя ни.

Недоловимо - само между тях
на вадички се стичат дланите.
Боли дъждът, но като сладък грях
попиваме жилата във сърцата си.

Докосване… Дъхът ти като мед,
по гърлото ме пари и се стича.
И без дори да се погледнем с теб,
усещаме, че се обичаме.