автор: kurioz

Играхме със звездите, с луната, със дъжда
и толкоз неусетно пристигна любовта.
Тя като птиче кацна до мене във нощта
и тихо ни зашепна легенди за страстта.
Две котки през нощта се скрили от дъжда.
И за да не скучаят, вземали да играят.
Играта им такава била, че в този час
се гонили по покрива със сенките и с нас.
А ний какво пък там сме чинили тогаз?
И ний сме си играли във този късен час.
Играхме със звездите, с луната, със дъжда
и толкоз неусетно пристигна любовта.
Тя като птиче кацна до мене във нощта
и тихо ни зашепна легенди за страстта.
Тя шепнеше неспирно, в ушите ни кънтеше,
главите ни замая, светът ни се въртеше.
Любима моя сладка, тоз шепот още чувам
щом с погледа си жаден на тебе се любувам.
Когато пък те няма до мене тук сега,
аз чувствам този полъх и никнат ми крила.
И споменът ме носи отново във нощта,
в която ний със теб запалихме страстта.
Земята е далеч, звездите са до нас,
луната пък се скрива зад облак в този час.
А покривът е стръмен и тегли ни ръба
към бездната с фалшиви картини на страстта.
Но всичко туй е тленно, а вечна любовта,
която ще ни води до края на света!