Дойде и си замина
в красиво междуредие
на лято посред зима.
Прилепващо- обгръщащо
като на песен римата-
поискан, но наужким,
откраднат, но завинаги.
Луна търкулна нощите
на сто звезди в моретата.
И после скри се гузно
на мъж във силуета.
Запя хаванче в кухнята,
закичиха се рими,
подскочиха палитри-
звучеше лятно зимата .
Един щурец залутан
нощта ни заразплита,
но не с гъдулка дървена,
а с еднострунна лира.
Магьосникът с вълшебствата
домът ни не отмина.
Очите му изтръгнахме
в една последна рима.