автор: ZAGORA

Небесни приключения

Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя..Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея.В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се
чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечтата ставаше все по- голяма, така че вече не можеха да я премълчават. Започнаха да я споделят и с приятели. Всеки от тях даваше съвети и се опитваше да бъде полезен. Ивко и Павко се заловиха да изучават задълбочено аеродинамика, метеорология, навигация, аеростатика и какви ли не други науки свързани с небето.
Един ден двамата братя най-неочаквано за всички си закупиха летателен балон. То беше радост, то беше чудо! Оставиха го на голямата морава зад къщата. Балонът беше пъстър- бяло и синьо. Син цвят като небето и бял- като облаците. Върху синьото беше изписано с бели букви- Ивко и Павко. Момчетата бяха изкарали курс за правоуправление и получиха книжки за летци на балони.
Като видя балона Баба Яга страшно се развълнува. Настъпи време пак да покаже на двамата глупаци коя е Баба Яга. Ако си изиграеше картите добре злата вещица щеше да се посмее от сърце за тяхна сметка.Зае се първо да затопли отношенията си със Ивко и Павко. Донесе от гори тилилейски пресни гъбки и свари гъбена чорбица. Но нали си е пакостлива не се сдържа и пусна в чорбата една единствена джаврък- гъба.Една такава мъничка и красива двойница на челядинката , ама големи бели причинява. Един-два дена след като човек я опита, червата му така гневно започват да протестират и да се оплакват от острата болка,че на човека се налага да клечи постоянно със смъкнати гащи.
Опали пещта вещата старица, опече питка и свари чорбицата. Покани двете момчета на гости, разшета се така,та чак мило да ти стане като я гледаш.Почерпа ги и по чаша от любимото си къпиново вино.Това наистина разнежи Ивко и Павко и те не можаха да устоят на молбата й да я вземат на балона и тя да полети горе.
- Милички мои- каза вещицата с подмилкващ глас- Баба ви Яга е летяла с метла, с прахосмукачка, с чутура, с летящо килимче.Но с балон не е и ако ме вземете, ще бъда много щастлива.
Тук тя пусна една-две сълзи, с които направо разби сърцата на добрите момчета и те се предадоха. Не бяха злопаметни и затова миналото не ги интересуваше. Веднага повярваха на Баба Яга, защото знаеха, че и в най-лошия човек се крие мъничко добрина. Но когато се прибраха у дома получиха колики и силно разстройство.Усъмниха се малко в старицата,но не бяха съвсем сигурни от къде им дойде това неразположение. Цяла нощ пиха лечебен чай,ядоха овъглени филийки и до сутринта се оправиха.
Определиха деня за отлитане.Четирима приятели на братята-приключенци бяха наземен екипаж. Дойдоха и сглобиха балона за полет.Запалиха напълнената с гориво горелка и започнаха да пълнят балона с топъл въздух. Тримата въздухоплаватели бяха готови за полет. Имаха разрешение да летят на 3000 метра височина. Баба Яга изглеждаше твърде странно с неизменната си островърха и широкопола шапка и гащиризона. Но вида й беше сериозен и тържествуващ. Защото само тя знаеше какво ще последва по-нататък. А то щеше да бъде събитие, което да я развесели и да повдигне самочувствието й на талантлива вещица.Там горе на височина 3000 метра я чакаше безсмъртният магьосник Буревей. Двамата щяха да се заиграят и да въвлекат в безумната си игра неподозиращите нищо Ивко и Павко.
Метеорологичните условия изглеждаха прекрасни.Посрещна ги едно спокойно и усмихнато небе. Настроението беше повече от добро. Мечтата на братята беше се сбъднала.Те летяха, прегръщаха се, смееха се с глас, крещяха и се чувствуваха победители. Баба Яга също се смееше, викаше и беше доволна,защото очакваше звездния си миг. Когато балонът почти достигна тавана на полета, иззад един облак изкочи страшният Буревей- самият господар на ветровете и въздушните течения, на бурите и ураганите, на смерчовете, тайфуните и торнадата. Ивко и Павко не го видяха, но го усетиха.
Балонът изведнъж пощуря. Той ту сменяше посоката на движение хаотично, ту се въртеше като пумпал. Баба Яга стана невидима и отвори клапата в горната част на балона. Балонът се охлади и слезе в по-долните слоеве. Невидимата вещица скочи върху гърба на великия си приятел Буревей и играта на двамата злодеи продължи. Балонът летеше подмятан във всички посоки и нагоре и надолу,накланян напред и назад и правещ лупинги и фигури от висш пилотаж. Буревей просто се забавляваше, а Баба Яга се кикотеше здравата като гледаше как двете момчета се мятаха в коша и отчаяно се опитваха да се задържат и оцелеят.Тая въздушна драма продължи няколко часа. Все пак накрая Ивко и Павко успяха да се приземят върху един покрив и да усетят здрава почва под краката си.Те побързаха да се приберат в дома си, за да си починат от преживяното. В това време тяхната съседка накара Буревей да я отведе до дома на Кикимора ,за да й разкаже как се е забавлявала с тия две диванета Ивко и Павко.
След като дойдоха на себе си злополучните герои решиха да минат през тунела и да разузнаят какво се случва в дома на коварната старица. Бяха изненадани щом разбраха, че нея я няма. Тогава приложиха своя хитър план. Извадиха от килера летящата метла на Баба Яга и срязаха дръжката й наполовина. После прикриха с лепенка срязаното и отново поставиха метлата й на старото място.
Още на другия ден вещицата претърпя катастрофа. Когато яхнала метлата се беше възнесла високо над облаците, за да се надбягва със самолетите и да плаши пътниците им, изведнъж нейната прекрасна магическа метла се счупи и отказа да й служи повече.Двете парчета се разлетяха в различни посоки, Баба Яга изпадна в див ужас. Изведнъж забрави половината си магически заклинания,а другата половина,която си спомняше, просто не й служеха.Започна крещейки да лети стремглаво надолу като метеоритен камък.Успя веднъж да се хване за опашката на един прелитащ край нея лешояд, но той възмутено я клъвна и тя я изпусна.В ръката й останаха само две мизерни пера. Накрая старицата се приземи в едно блато, точно когато жабите- хористки разучаваха една нова песен.Неочакваната посетителка внесе безредие в хоровите редици и провали тотално репетицията им.Криво-ляво, цялата покрита с жабуняк и тиня вещицата се измъкна от блатото и охкайки и куцукайки се добра до дома си.Тоя път Ивчо и Павчо се смяха до сълзи и й зададоха един неудобен и провокиращ въпрос:
-Бабо Яго,защо така?!