автор: taisa

Вековен кедър
снага изправил
на морски бряг
в далечен остров.
Подслон на бялата лоза направил...
С любов и нежност приласкава я,
и ден и нощ той обладава я,
и тръпне тя,
листа повяла
и до върха му чак стебло обвила,
и плаче и се смее,
от обич онемяла...
А на есен плод узрява
с вкус на кедров орех,
и вино щом потича
опива чак до корен
кедъра вековен...
И сънища сънуват
кедър и лоза,
амброзия отпиват
от залез до зора,
във Вечността се сливат
с Любов и Красота...