автор: zaltia

Огледалце от стената как да ти благодаря,
и не очаквай ти, че някога ще ти простя.
Вместо със тиганите до печката да се върти,
жена ми в теб загледана, макиажа си гласи.

Огледалото, е на жена ми тихият приятел,
сякаш виждам в него- тайният и обожател.
С очите си красиви гледа го със часове,
усмихва му се нежно, а на мен ми се реве.

За вечерята ако отделяше по малко време,
нямаше сега за огледалото и да ми дреме.
Тъжно е, но тъжното си има весела страна,
отслабвам бавно, с най- красивата жена.