Понякога е празно, не сънувам,
не си представям и небе.
И бавно, монотонно плувам
в различни чужди светове.
И често сутрин те будувам,
като изгрев край море.
И с всяка чайка отпътувам,
а всеки прилив ме зове.
Понякога е тъмно и тъгувам
и е тихо и не е.
Само в мислите си чувам,
далечен спомен да зове.