* * *
Чувам, чувам гласове –
моя си не чувам.
Брулнат лист – душа бере
в капалата шума.
Вúдя, вúдя – шарен свят.
Себе си не вúдя.
Слънце свети, а е мрак.
Ни да виеш, ни да
тръгнеш някъде – къде?
Връщане де няма.
Сам, и тих, и утешен.
Сам. Самоизмама.