автор: rumpel

След любовната нощ
само в чашите шушне шампанско.
То свидетел е лош -
не мълчи, а разказва, разказва...
Двете голи тела
са прегърнати тихо и странстват,
а душата-любов
е в капана на Времето смазана.
След любовния танц
само пепел остава в огнището.
Той бе жеравен блус,
разжарил течността ни по вените.
Над екстаза нощта
е разтворила гърло на хищница
и надала е вой
чийто звук ни лигави солено.
След бездънната страст
има само безсънно обичане.
След поредния стих
има скитане като след празник.
След пожара денят
ни оставя да чакаме ничком
мисълта за живот
налетяла в ума ни напразно.