автор: secret_rose

Привикнах и на тази самота:
лишената от форма, от название.
Изпълва съществото с пустота
и плисва в алвеолите сияния.
Едничък пулс е редом. За другар.
Защото пътят се върви от двама.
И в новият ми свят сме, и във стария:
следиците на самотата, само.