автор: arhiloh

* * *

В началото е винаги така -
неловко запознанство, първи срещи,
целувки първи, страстни и горещи,
и във ръката - вплетена ръка.

И всичко се променя изведнъж -
нещата губят смисъла предишен,
разбираш, че в света не си излишен
и радват те еднакво зной и дъжд.

В началото е винаги така...
Но скоро радостта сменява мъка
и стискаш ти пред сетната разлъка
с досада вече чуждата ръка.

А после питаш де е любовта,
защо светът е скучен и безмислен
и любовта не е ли мит измислен,
създаден да прикирива слабостта...

В началото е винаги така,
ала накрая сам си на предела -
и срещи, и любови, и раздели
отнася Лета - вечната река.

Накрая става винаги така...