автор: sradev

Защо забравихме за спиралите?

Спиралите са едни от най-древните обекти на науката. Дори данайците са имали освен линийка и пергел още устройство за рисуване на спирали.
Но после почнал да се цупи Аполон и тупнал с крак: само пергела и линийката са божествените инструменти. За малко спиралите блеснаха на хоризонта на науката, когато най-сетне видяха спиралният характер на живото белтъче... и пак спиралите бяха прибрани в чекмеджето.
Може би божествено тъпите едвам се справят с линийка и пергел и дори шнур с два пирона им е ужасно сложен инструмент?
Все едно. Не е интересно, защо тъпите са тъпи и колко тъпи ъгли могат да се съберат на една игла. Интересно е как да подредим творчески мислите си.
Снощи, а по-точно днес сутринта делях подредените от неподредените и неподредените се подредиха в спирала. Дребномерна, 7 измерения, спирални дървета, но все пак някаква спиралност.
Добре, намерил - намереното. Нито съм първи, нито съм последен. Но кое е породило това намиране? В мисленето е добре да потърсим майката на мисълта. Един ред от невидими мисли, по които се подреждат видимите. Значи има и баща. Когато се синхронизират, получава се пътека за хаотичните мисли и те подреждат нещата в спирали. По пътя на спиралата свободно реещите се мисли се закачат (ако бащата и майката са оставили кукичка) и се получава спирална мисъл. Отстрани, в плоското виждане, изглежда че е линия, но на плоското толкоз му е акъла - не вижда по-далеч от плоската си камбанария.
Та рекох да погледна по-обемно, взех едно 217-мерно пространство запалих 7-мерните крушки и какво?
Видях, че съм глупак, за което не се изискваше никакво усилие, понеже още баба ми беше казала, че съм най-умният в семейството.

Q.E.D.