автор: sbydnata

Момчето, което обичах до лудост
желаеше страстно морето
и нему шептеше мечтите си...
Заспорих с вълните
и молех ги:
-Диви омайници
не го омагъосвайте...!

Очите му топли
следяха вълните...
Захласнат по тях,палави,луди...
забравил бе моите ласки.

Молих го,
плаках
и страдах по него...
вълните го бяха пленили.

Топли,кафяви очи
гледаха,там към безкрая...
В мечти за младежки безгрижия,
трепети в луда безкрайност
свободен и волен,
мъжът бе забравил за моята обич...

Луната,усетила болката,
изгряла огромна и мъдра,
помоли мъжа:
-Не помниш ли онзи подарък...
Жената,
нарекъл своя мечта
поднесе ти МЕН в своите длани...?!
Не те е забравила,
само боли я...
далечен и свиден,
мечтае те още...
Унесен по буйните,луди вълни
си спомняй понякога за любовта й...