Сънувам те във сънищата нощни
и търся те във спомени далечни.
Живея аз със поривите снощни
и мислите по тебе ми са вечни.
Душата ми е болна от раздяла
и няма днеска кой да я лекува.
И черна ми е светлината бяла,
а исках любовта ни да векува...
Противна ми е вече и луната,
и мразя да я гледам в небесата.
Във нея само виждах теб- жената,
на любовта събрала чудесата.
Не виждам вече и звездата твоя,
и сякаш, че със тебе тя политна.
А там зад облак черен- на завоя,
не виждам и градинката ни китна.
Небето вече нека да пропадне...
За мен не искам никаква отсрочка.
Душата ми във твоята да падне,
да сложи на раздялата ни точка.