автор: daro

в памет…

Два камъка…
и кръстовете – два.
В центъра –
разпънат кръстопът.
С лице в единия
и с гръб към другия –
все в челото на смъртта.
Две отломки…
гранит на пейки две.
На едната –
мислител на Роден,
на другата –
в камък прероден.
В лице и в гръб –
две везни покой.
И по ръб на междината,
ритъма в застой.
(в криле на Ангел
и в сърцето, Павел)
Сниши се слънцето
в изповедност.
Заблъска мрак.
Равновесие от гняв
и пиршество на духове.
Непогален тътен гони
залезния гонг.
Сгърчен стон затихва
и… онг на слънцето.
„Подивяваш гордо,”
откакто паметта я глозга
спомена за торен „цар.”
Нима очакваш даровете от данаец!?
Да свикнеш или да забравиш
е въпрос на „гражданина”
от Гомор!

Вода помръкне, навее облак.
Роса помръзне, в ръце на Бога.
… помилуй…