автор: apostola

Във тази вечер черно-бяла
с намусена дори луна,
поиска ти от мен раздяла
и ме поръси със слана.

Сърцето ми постави в клопка.
Обърна неговия път.
В душата ми подхвърли топка.
Изпрати ме в задънен кът.

Затри ми цялата надежда.
Уби ми благата мечта.
И таз раздяла ме повежда
на път към края на света.