Казват, малките принцове
живеели на астероиди,
живеели във пустинята...
Вятър живеят в пустинята!
Аз нали съм си лисичка,
всичко успях да надуша..
Малкият принц е наблизо-
живее в отсрещната сграда.
Вчера го срещнах на пътя.
Гледаше много тъжно.
Гледаше и не виждаше.
А в очите му - цвете.
Едно такова повяхнало.
Истината ви казвам!
Питам: „Мога ли да помогна?”
а той ме гледа учудено.
Казва: „Искаш да сме приятели?
Да ми споделиш тъгата?”
Не знаех какво значи това,
но закимах в съгласие.
Исках само да не е тъжен.
И сега още се чудя:
„Това ли значи приятел?
Да си делиш по равно
и радостта и тъгата?”
Сега бързам нататък-
да поливаме заедно цветето.