автор: bebvragalowski

Избери си Смърт, приятелю! Аз мога,
зад ъгъла да чакам да решиш…
От век те чакам, призрачна и строга,
на моя праг да сложиш черна тога,
на близките си хляба да простиш!

Да полетиш над мрачните ми ниви,
над степите изтръгнати от вик…
Да яздиш влюбен черни самодиви,
във вятъра на бурите свенливи,
до дъно да забиеш своя щик!

Избери си смърт, приятелю! Не мога,
в сърцето ти да влея свежа кръв…
Не съм ни Дявол, ни слуга на Бога,
не вия нощем, и не взeмам дрога,
не съм дошла от Марс, не съм Цар Лъв!!!

Омръзна ми самотна в мрак да плавам,
да чопля с нокти Божия таван…
На вечна вахта съм, съдби раздавам,
на всеки срещнат нещичко продавам,
за моя кораб търся капитан!

Избери си смърт, приятелю! Не зная,
ще имаш ли минутка за мотив…
Дъхът ти криволичи, а към рая,
пътечката обрасла е в омая,
рисувана на черно-бял статив!!!

Ще те превърна в статуя от глина,
в предсказано дихание, във дар…
В самотен плаж, в пропусната година,
в покълнала пшеница, в утрин синя –
изправена пред моя стар олтар!!!

Избери си смърт, приятелю! Аз зная,
че сам не можеш да решиш…
Мълча на глас! Не искам и да зная,
в кое начало си? Къде е края?
И просто ще те чакам да сгрешиш!!!