автор: Rodenavlotos

Докато вчера вървеше
по кълдъръмените улички на душата ми,
а погледът ти се плъзгаше
по опушените греди на чердаците
по жилавите гърбове на лозниците
докато пръстите ти лепнеха
по пиринчените дръжки на вратите й
а мислите ти като котараци драскаха
по покривите с турски керемиди
докато очите ти се промъкваха
в пролуките по дуварите
и между живите плетове
докато ме търсеха
в пукнатините на плочниците
в окапалите есенни листи
в повехналите хризантеми по дворовете
в оголените клони на дюлите
в нападалите по земята ябълки
зад спуснатите пердета
и не ме намираха,
и не ме намираха...
в другия край на градчето
една късна червена роза
останала сама на клончето
необичайно ярка и свежа
пролазила почти до самия покрив
под турските керемиди
криеше лице от вятъра
къташе си листенцата
стискаше си душата
и броеше минутите...
и броеше минутите...
и броеше минутите