автор: yd

... но продължава да ме вълнува усещането за време и трудността за контакт.

Защо комуникацията все по-често липсва на все по-голям процент от нас и на останалите хора?

Всички сме начетени по отношение на времето, историята и „НОЖИЦАТА” на настоящето (с всички съвременни канали за връзка). Предполагам че всеки се е затворил в ограничените от себе си канали за комуникация. От това ни зависи ежедневната ефективност за комуникация със семейство, приятели, бизнес, възможности...

Затова нека потърсим причината в стереотипите – дефрагментирането на личното ни съществуване за това което сме сега, за това как реагираме на средата.

Може да се предложи анкета:

Някога бил ли си гладен?
- Не съм проверил в хладилника и във фурната.
- Карал съм един месец на килограм захар и хляб всеки ден.
- Това, което намирам там е от вчера - по-скоро ще стоя гладен отколкото да ям наличното.
- Не съм гладен, мога и да не ям.

Пазарувал ли си в магазин „second hand”?
- Не съм го и мислил.
- Може и да пробвам.
- Така отгледах децата си.

Как сме в семейното пространство?
- Себедостатъчни - не ми трябват гости.
- Много гости и важни гости, и на тях на гости.
- Единият е излишен - необходима ми е свобода (защо не се изнеса?)
- Кой ще се грижи за децата ако не съм тук?

Как сме с финансовото състояние?
- Не ме натоварвай. Не натоварвай наследниците ни.
- Ще напусна и си виж децата и сметките сам.
- Засега се крепим.
- Помагай без да ми го натякваш.

Говорим ли си и дали говорим на един език?
- Боли ме.
- Влюбен съм.
- Съмнявам се.
- Трудно ми е.

Как да намерим този език във всеки конкретен случай, в който да си споделяме с доверие и любов?

Дали ГРИЖАТА е съизмерима със СВОБОДАТА и къде е КРАСОТАТА ако трябва да се балансира с МЪДРОСТТА?

И да направим асоциация
кой каква музика обича, какво сънува и какво помни?

На всекиму е късо времето (не е както едно време).

 На бебето е все по-късо времето от разплакването до контакт с: допир, разбиране и нуждата от сухота, храна, усмивка, гушкане....

 На младежите в пубертета – как да се съчетае училище, приятели, любов, семейство, нуждата от достатъчно сън, мечти...

 На семейството – да се види след и покрай работата, проблеми, сметки, кредити...

 На богатите – да си запазят статуса с изброените по-горе и още...(те си знаят:)

 На бедните – да оцелеят, за да продължат да мечтаят и да вървят по пътя за сбъдване на мечтите си.

Но... и ...допълнително се намесват взамовръзки.

Времето е емулсия, която размества пластовете и може да се анализира като развитие чрез познати исторически факти. Но все пак наблюдението над случващото се СЕГА, може дори и да доведе до факти, които ще бъдат исторически в бъдещето.

Едно от съществените ми усещания за моя житейски опит е: „Времето е като дъвка.”
Други такива мои кратки заключения от това, което съм прочела са, че: „Спиралата може да бъде част от кълбото/сферата, но може да бъде и спирала, която е по пътя на много сфери/кълба. Имам си дори собствен цитат: „Крива съм си, но се придържам към кривата, когато спиралата е перфектна.”

Усещането за време размества пространството индивидуално и от толкова много индивидуални усещания за време, ВРЕМЕТО се скъсява. Вероятно е период, но може и да е невъзможна за спирана тенденция. (Така са се появили отшелниците във всички исторически времена).

... някой беше казал „Не си свободен, докато не можеш да оставиш всичко свое под дъжда.”

Дали времето може да бъде спряно?

Искам ли го? Заслужава ли?