автор: arhiloh

Навън е пролет - златно време
на слънце кротко да си дремеш,
а че отлита златно време -
на... джоба хич да ти не дреме.

Навън е лято - жега страшна,
във гърлото ти - буца прашна,
глътни шише студена бира,
пък - майната му на Всемира.

Навън е есен - време с песен
да смачкаш в бъчва грозд чудесен,
а свърши ли кипежът бесен -
животът с винце ще е песен.

Навън е зима - време чудно
снежец докато пада мудно
да цокаш винце със сланинка,
опрял гръб в топлата каминка.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -
- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Есен, пролет, зима, лято,
политици - страшно блато,
въвоняват ни с години -
няма кой да ги изрине!...

Лято, есен, зима, пролет -
все дерат ни, все ни колят
мутри гадни и мутреси -
няма кой да ги избеси!....

Зима, пролет, лято, есен -
бе за мен животът песен,
че целувах дамски... устни,
не г.... на политици.

Пролет, лято, есен, зима -
правдата е немислима,
тъй било е - тъй ще бъде -
Господ горе нека съди!

- - - - - - - - - - - - - - -
- - - - - - - - - - - - - - -

Сезони, прелестни сезони -
живях по мойте си закони
и бях щастлив целогодишно -
благодаря ти, о, Всевишни!