на пр1то стъкло на самочувствието й кацнаха мухи,
на2сиха се черни душеносни облаци,
по3ваха с крачета струйките на мислите й,
когато цъфналото 4листно щастие,
уви, потъна във 5тролна криза, но
6вието бе по скоро платонично,
убиваше я като постно 7дневие,
8енени дните й потънаха в безумие, докато
бабините 9ини скърцаха в неравноделен ритъм.