Когато те няма, в мен се роят стихове.
Като пчели се роят, като птици пред полет.
Когато те няма, вътре в мене е тихо.
Като в храм без икони е голо.
Когато те няма, думите те заместват.
Като камъни в кладенец пълня с тях пустотата.
Да пишеш стихове си е цяло бедствие.
Но пък ми спасява душата.