 |  Когато те няма, в мен се роят стихове.
Като пчели се роят, като птици пред полет.
Когато те няма, вътре в мене е тихо.
Като в храм без икони е голо.
Когато те няма, думите те заместват.
Като камъни в кладенец пълня с тях пустотата.
Да пишеш стихове си е цяло бедствие.
Но пък ми спасява душата.
Публикувано от aurora на 04.11.2013 @ 10:02:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Спасение" | Вход | 5 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спасение
от mariposasenelalma на 05.11.2013 @ 23:01:59
(Профил | Изпрати бележка) | Щастливец е, за когото е написано!
Да пишеш е награда, наказание, спасение...?!
Оранжево да ти е! |
Re: Спасение
от Rodenavlotos на 06.11.2013 @ 06:10:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Когато един човек е успял да запълни празното пространство на душата ти, най-малкото поне, което заслужава, е едно такова поетично признание. Прегръдки, Ванюшка! |
]
Re: Спасение
от missana на 04.11.2013 @ 12:41:23
(Профил | Изпрати бележка) | Искрена изповед в поетично оформление с парадоксален финал, който може да бъде озаглавен: "Бедствието е за предпочитане!".
Поздравление за този хубав и замислящ ни текст! : Мисана |
Re: Спасение
от Rodenavlotos на 04.11.2013 @ 12:54:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, приятелю, за хубавите думи. Колкото до смисъла на твърдението във финала, то е по-скоро приемане на думите на един от нашите големи поети, не помня точно кой, който беше казал, че писането на поезия е проклятие. Поздрави! |
]
Re: Спасение
от missana на 04.11.2013 @ 13:10:09
(Профил | Изпрати бележка) | Бих добавил само, за да подсиля казаното от теб /безусловно вярно/ :
"Безкрайно е жестока участта да имаш дарба!"
/Николай Кънчев - финал на стихотворението му "Ван Гог"/. |
]
Re: Спасение
от Rodenavlotos на 04.11.2013 @ 13:37:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Изглежда е наистина така. |
]
Re: Спасение
от Rodenavlotos на 04.11.2013 @ 13:40:44
(Профил | Изпрати бележка) | Моята душа не е много претенциозна. И с малко се задоволява вече:)))
ГЛАД
Научих се да бъда алчна и хищна
към времето, което ми остава.
Прехранвам се от чуждите излишъци,
дояждам хорските минути слава.
Изравям миговете от казана, сграбчвам ги
и като пираня ги оглозгвам.
Гладът е бил и винаги ще си остане врабчов
и няма срам, и няма как да бъде грозен.
Така не случих през живота на обичане,
а може би не съм го разпознавала.
Гладът в душата ми е много личен.
Засищах го, но чувството оставаше.
Сега и на оскъдното се посвещавам
с презумцията за значимо и голямо.
Когато цял живот си разхищавал
разбираш смисъла на думичката „няма”.
Докато времето е господар всевластен
дали/или желанията ни се сбъдват,
задоволявам се и с залъците щастие,
с надеждата за ситост във отвъдното.
Благодаря ти, че прочете и хареса! Поздрави! |
]
Re: Спасение
от Gorqsht_snqg на 04.11.2013 @ 19:28:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Ехх, Родена, какви ги раждаш ти ми кажи?! Много е хубаво! "Да пишеш стихове си е цяло бедствие. Но пък ми спасява душата." Разстреля душата ми това...Поздравления и до нови срещи! |
Re: Спасение
от Rodenavlotos на 04.11.2013 @ 20:47:13
(Профил | Изпрати бележка) | | А не си ли е бедствие, а? Първо разстрелваме собствените си души, сетне чуждите...:))) Орисия! Благодаря ти за чудесния коментар! Прегръдки! |
]
Re: Спасение
от Gorqsht_snqg на 04.11.2013 @ 21:20:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами бедствие си е...Мен именно истината в стиха ти разплака сърцето! Коментара си е заслужен, няма нужда! ;) Прегръдки обратно! :) |
]
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 3
Всичко: 409
Онлайн сега:
