автор: rumpel

Тази есен е ромска съпруга.
Птици в полет брои ли, брои...
Колко много прилича на друга,
дето бъркаше разни бои
и красеше дърветата в медно.
Те - поръсени, сякаш с варак
ме очакваха с песен обредна,
с хляб и мед върху родния праг...

Тази есен е празна без мама,
(тя към слънцето никне в лози),
и без нея очакване няма,
има само горчиви сълзи.