автор: nellnokia

Есен е, есен е… златно-сребриста.
Буди те тихичко с рошави листи…
Клати къдрици в червени корони,
нежни въздишки от устните рони.

Есен е… хубава, топла и жива…
Като съпруга ужасно красива,
дето дори не я бива с метлата –
само разхвърля листа по земята…

Двеста слугини да тичат след нея,
ветри и бури да чистят и веят,
да й ушият на риза коприва –
няма да стане по-работлива…

Ала е есен златно-сребриста,
рошаво гиздава с есенни листи…
И я обичат мъже и момчета,
и са готови за нея да шетат,

само да спре до вратата им млада,
с плащ на ухаеща горска дъбрава.
И да ги сграбчи във своите скути…

После… да вият зими нечути.