автор: oziris

Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...

А беше още толкоз млада...

Любов красива зарад теб погина,
посечена от ледна гилотина
и - в гроб положена - навек изстина...

А беше още тъй невинна...


Допусна толкоз грешки и безчинства,
пленена от инстинкти животински.
Пропуши, краде много и пропи се...

А беше още толкоз чиста...


Да, беше млада и невинна, чиста,
с очи - прекрасни огнени мъниста.
Красива, но болезнено отровна
оказа се.

Но ти не си виновна.


Виновен е светът прогнил, покварен,
така бездушен, подъл и вулгарен.

Не си виновна ти. Душата ти е чиста.
Виня стотиците безсмислени убийства...

Виня омразата, която вред вирее,
и злобата виня, която в нас живее...


Не си виновна ти. Душата твоя страда.
Светът отрови те. А беше толкоз млада...