Наля се като сочен грозд небето.
Сниши се. Натежа. И екна гръм.
Пороен дъжд затропа в дефилето
по стария, задрямал калдъръм…
Събуден, той се ококори. Кихна.
Усмихна се – изкъпан, подмладен.
Наблизо птица присмехулник прихна.
И литна към разлистения клен.
Повя зефир…И слънцето се среса…
Дъждовната завеса изтъня…
Изгря дъга… Светът заруменя…
В простора екна светла птича меса!