автор: _katerina_

Размята златни си коси есента,
облече рокля от червени дантели.
Очите с цвят на изумруд песента
поеха - славееви сребърни трели.
Тъче пак шарените черги за дар,
на вятър северен жена ще стане и
там свойта клетва в кехлибарен олтар
ще каже тихо и смирено ще пристане.
Ще ниже капките роса във везмо,
като сълзи на саламандри и елфи.
До нова пролет ще напише писмо
от морска пяна и душите на нимфи.
Знам вчера минало е, утре е стон,
хвани мига и устреми се в галоп. Щом
поискаш обич не за всички сезони
цената плати, полети с Купидон.