автор: atom

Денят се търкаля до няколко ритнати кестена
и спира в обувката, озадачил я с усещане
за нещо неясно, но дълго очаквано; нещо,
подобно на свил се блажено в ръката ти кестен.

Посягам към тази представа с покорна естественост
и виждам денят да притихва туптящо пред жеста ми,
и всички останали кестени спират да тупкат
за миг. А след него все още съм само обувка.