автор: Rodenavlotos

Преди да стана амфората на Хайям.
Преди да стана глината. Праха да стана
във неговите рубаи. Преди пияна
от виното на стиховете му, да хвана

мига. Като пъстърва да го уловя
във вир, от есенни листа затлачен.
Трофей преди да стана след лова.
Преди над мене ангел да заплаче...

бих искала да идем на брега.
И с нашата единствена целувка-лято,
да сграбчим най-красивия си миг Сега.
А после...после нека да ме разпилее вятърът.