автор: Drugiyat

Ще отшумява вятърът в листата
и ще събужда есенната самота,
ще чезнат бавно във далечината,
на спомените тихите ята.

Мечтите още топли ще помръкват,
сърцето все така унило ще чертай -
посоките, които ще замлъкват,
без да достигнат търсения край.

Едва ли пак ще грейнат във очите
на щастието мокрите слънца -
животът не е полет към звездите,
а улица във безнадежността.

И само зимата на самотата
ще приютява безнадеждите лица,
а вятърът ще вее през душата,
отнасяйки последните листа.