автор: apostola

Посвещавам!

Един умира за да дойде друг
и мастото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре-със сълзите я пълни.

А вие си отидохте във миг...
На ваше място идват внуци мили.
И от рожденния им първи вик
със вашто име да набират сили.

Че вие бяхте майка и баща
на мъжките ни сърчица наземни.
Сега сте вие слънце и луна
в просторите си райски и неземни.

Сега ни гледате отгоре- знам,
и пазите ни от погрешна стъпка.
За нас сега се молите от там
да цъфваме във всяка нова пъпка.

От там ни вардите сега дори
от всяка неочаквана Голгота.
Затуй и споменът за вас гори
във кръвните ни жилки на живота.