автор: Radost-ina

Когато се отдръпне лъч от мен
и гъсти облаци се свият в моя поглед,
стихът ми не замлъква поразен,
а търси изход от внезапната тревога...

И тайнствени, неразгадани знаци
се вмъкват в мислите като спасение-
една авлига във деня ми кацнала
със свойта песен нещо в мен променя.-

Душата ми проточва бяла шия,
забравила, че вътре в нея плача.
И сякаш съм частица от магия,
която ме отвежда в миг от здрача

към нови и жадувани простори,
където е и светло, и спокойно...

Аз зная вече как да се преборя
с несмисъла на тъжните порои.

Радостина Драгоева
11.02.2013 г.