автор: jantreya

Всъщност не празнувам Хелуин,
ала вещицата в мене грейна.
Тя жадува празник. Не един.
Всеки празник иска да е неин.
И нали природно съм добра,
разреших и да празнува яко,
да измисля гадни номера,
да вилнее на верев, напряко.
Ей я там, метлата си стои.
Лъсната, поддържана с магия.
Днес е нейна и не се брои
всяка неизбежна щуротия.
Ала се замислих изведнъж -
с мисли и банални, и досадни,
че в жените (според всеки мъж),
вещици са скрити, доста гадни.
Пуснем ли ги днес да полетят,
ще задръстят със метли небето,
но пък утре ще блести светът
чист и неочаквано преметен.