автор: sradev

Здравей Приятелю,
Години изминаха, прескочихме хилядолетия, подминахме еони, а ти си остана същият - пълен с истории, хора, мисли.

Ти каза тогава, че преди да се родиш са събудили сатаната. Размислих се, кога точно, как, откъде започна всичко. Може би е било далеч по-рано. Толстой се възмущава от печатната грешка - било 17, а не 70 обесени. И продължава - палач е бил един, а сега за тая работа има стотици желаещи. И това "сега" е било отдавна.
Ти каза "познавам такива, които живи хора са драли". Помислих си - похвалили са се. Изроди е имало, убийци, садисти, "справедливи войни", "революционери", "спасители"... винаги ще има. Но да им се възхищават - това е дело на сатаната. Книги за тях да пишат - е, маркиз дьо Сад е добър писател. Но да ги четат, да ги гледат на кино, да си припомнят кой е утрепал повече и по-жестоко... Търсенето на техният свят е събуждане на сатаната. Притъпяване морално. Морално извращение. Обратен морал. Ето пътя на сатаната.
Ти си математик. В играта на опциите на борсата се появиха отрицателните числа. Знаеш, можеш да апроксимираш какво означава това. Хитреци има и те от всичко могат да извадят печалба и загуба. Но всяка печалба върви със загуба на доверие, на вяра. Приказката за добрите хайдуци е стара, но сатаната я повтаря и тя все хваща вяра.

Но ти разказваше и за онова планинско езеро с прозрачни огледални води. Разказваше за жената, с която съдбата ви е срещнала край езерото. Разказваше за природата, за свежестта, за радостта. Мъдро си живял, мъдро живееш. Но кой ли слуша песента на живота ти.