- Дишай, дишай!
Дишай! Тук съм…
И нямаше друго
пространство и време.
И мисъл.
Само вик към небето –
„Господи, моля те,
нека живее“…
С тъжен поглед на Мадона,
мама стискаше в слабите си ръце
малка икона,
сребърен кръст
и сърце.
Бог прибра си я
на празник голям.
И раздавахме
козунак и червено яйце,
за да пазим изчистен
и светъл
майчиния храм.