автор: alisaseslisa

След слънцето в игра лилава
се скършва зимният простор.
А на перона разтуптяна
долита гарата с вагон.

Сговаря се дъжда с липата
и в диалога им ленив
декември скрежно се разписва
върху листата с бял молив…

Обуват къщите чорапи,
мъгли бродират без игла.
И срамежливо се оттегля
под одеяло есента.

Прииждат гари, коловози,
дисплеи светли вдигат взор -
Европа услужливо лъсва
в безлюден бг-коридор….

А птици на ята и сингъл
сънуват синева и юг,
нестройните им петолиния
изстрелват трели, но без звук.

Зад херметичните прозорци
хендсфрита пеят , свят жуми.
Във влака хора мятат жици-
в ухото музика ръми…

На все по-бързи обороти
безмълвен тоя свят лети.
Забравил да плете чорапи.
И електронно – будно спи.