С трепет
диря стъпките й
в родопската есен.
Неусетно покълва в мен
копнеж
и изстрадана песен.
Изгубена
в съдбоносната люлка
на минало,
настояще
и бъдеще
напират въпроси
колко тежи
силата на словото
и кога словото
се заменя с олово?...
Шумят елите,
върховете помнят още
нейните стъпки
от думите
към куршумите.
Божия невеста,
народна будителка
и комита -
как всичко това се побира
в душата
на едно крехко момиче?
Пее беломорският вятър,
шепнат елите -
щом обичаш България,
ти си призван
да се обричаш
на Бог,
на Словото,
на Свободата...
И няма турски зандани,
които да сломят
родопския славей.
Поробеният народ
се кълне
пред Бога,
словото и камата
и няма забрава
за родопчанката Рада
докато я има
България !
Ружа Велчева