автор: roza1

С уморени зеници
късогледото слънце
се навежда по-ниско,
живота да кърпи.

Потреперват ръцете му
като есенни листи..
Бод, след бод се редят
зимните мисли.

На опашката в тази
Неделя - Промяна
се подреждам за кръпка
по-малко засмяна.

Зашива ми слънцето
копче златисто.
Усмивката забожда,
любов ми поиска...

Ани Николова