автор: kasiana

От сън се буди птица гладна
и първо сладостно запява…
Предутрин. Слънцето изгрява
над твърд, за ласките му жадна.

Извечна Божия природа,
премъдро свùше подредена!
Оглася птича кантилèна
на Слънчевия диск възхода…

И гледам, слушам – удивена,
на птици сладкопойни хòра,
одùчески звучащ в простора,
възславящ цялата Вселена…

* * *

А някъде поет несретен
над стих мъдрува безотрадно...
И пак – за кой ли път – на гладно,
денят изтича – сив, безцветен…

И само в сън люлей го спомен,
когато в утрини красиви
редил бе слънчеви мотиви –
в живот, все още неполòмен…